История на Златоград

В един свят, обграден от високите борове на планината, се кипри малкото златно градче - Златоград. Градът, чието име песента за Дельо хайдутин носи безспирно из Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история.

Някога Златоград се е наричал Беловидово - заради ослепително белите му къщи. По-точно наименование на селище едва ли има! Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.

Белите къщи на някогашното Беловидово са накацали из припеците на двете реки - Голяма и Малка, които се събират и слагат началото на река Върбица.

През турското робство Златоград се нарича Даръ-дере - едно име с неизяснен етимологичен произход. „Дар-ъ" означава и „просо", и „тясно". Тясно не може да бъде, защото Златоград е построен на единственото широко място из цялата долина, а и просото тук не е познато. Според други теории Дар-ъ дере идва от Дер-и-Дааре, преведен като „врата на водата, на изобилието". А, знае се, че Златоград е заселен по течението на две реки. Кога за първи път става това заселване се е известно. Но при разкопки, направени в местностите Чойневи лъки и Джерахови ниви, се се разкриват средновековни некрополи от Х - ХІІ век от ранната християнска епоха. От друга страна, едно древно погребение, намерено на билото срещу връх Света Неделя, е явно тракийско. В него освен скелета и една конска глава, са открити фибули и маронийски монети от преди 2 000 години. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище - развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове.

След Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име - Златоград. Зеленото злато - тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са кръстниците на това населено място.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история.  Тук можете да посетите много църкви, манастири и християнски гробища, които свидетелстват, че по тези земи е живяло предимно българско население.

Първото килийно училище, поставило началото на просветно - образователното дело в Родопите, се намира в Златоград. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане - „Златоградски писмовник" (датиращ от 1852г.), който е без свой аналог сред откритата досега възрожденска книжнина в България. Тук се намира и най- старата църква в Родопите "Успение Богородично"- построена през 1834 година, според преданието, за 40 нощи.

Характерен облик на града придава  архитектурния резерват. В него от Националния институт за паметниците на културата  са регистрирани  над 100 архитектурни паметника на културата. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одъри, белите обли комини, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с "врътки" за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В старата част на града се намира и Възрожденския ансамбъл, който не е само застинала картина от онова време. И досега комините на неговите къщи димят, а стаите му се изпълват с родопска песен и глъч.  В архитектурния резерват има изграден Етнографски ареален комплекс, който представлява една експозиция „на живо". Разположена е  в един от кварталите на Златоград, известен с името си "Стария град" - няколко улици с обитаеми къщи в традиционен архитектурен стил. Някои от къщите са превърнати в приятни кафенета и ресторанти. Ако се умориш, вървейки по живописните улички, може да опиташ някоя вкусна гозба под звуците на мелодии, изсвирени от гайд а и да изпиеш чаша или две от ароматното златоградско кафе на пясък. Рецептата все още е семейна тайна, но вкусът му е несравним.

Много интересни са работилниците, представящи традиционни занаяти. Целогодишно, в автентичен и подходящ интериор се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, на предачеството, плетачеството, тъкачеството - с отвесен и хоризонтален стан (вкл. и мутафчийство), абаджийство, гайтанджийство и терзийство, ножарство, както и производство на родопски специалитети и напитки от златоградско.

В резервата може да видите и шевна машина на повече от 100 години, както и нагледно да ви покажат как се коват средновековни мечове. Като влезете в ножарската работилница, майсторът задължително ще ви даде синьо мънисто - талисманче за спомен. Златоград е единственото място, където се изработва кози рог - той се прикрепя майсторски към специално изработена дървена дръжка

Воденицата е един от най-атрактивните обекти, включващ три съоръжения - валявица, тепавица и воденица- караджейка.

      

През 1871 година е построена втора църква в Златоград "Св.вмчк Георги Победоносец". В двора й е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка "Просветното дело в средните Родопи". В сграда - паметник на културата също е разположена и музейна сбирка на съобщенията.

Изключителен интерес представляват църковно - манастирската крепост на връх Св.Неделя, намираща се на 8 км северозападно от Златоград, където сред дъбова гора е изграден едноименния параклис и помощни постройки към него. Параклисът "Свети Атанас" е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград. През 2006 година бе възстановен параклиса „Св. св. Константин и Елена", намиращ се на самата българо-гръцка граница, предстои възстановяване и на параклис „Св. Илия". Всички те са изградени на върховете около Златоград, на мястото на разрушени светилища. Около землището на Златоград са разположени четири хълма, чието естествено положение образува така наречената „Кръстата гора". И до днес се смята, че те закрилят града.

Сакралната зона "Кръстата гора", вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос - Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград - на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: "Св. Атанас" (със съществуващ параклис), "Св. Илия", "Св. Елена" и "Св. Екатерина". Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста "Кръстата гора". И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини - благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.