Църкви и музеи

Религиозните паметници в границите на Златоград са много красиви и представляват огромен интерес за туристите. С най-голямо значение са: църквата "Успение Богородично", църквата "Св. Георги Победоносец"; параклисите "Св. Атанас", "Св. Неделя", "Св. Константин и Елена".

Църквата "Успение Богородично" се намира в центъра на Златоград и е построена през 1834 година. Тя е една от най-старите църкви в Средните Родопи. Близо половин метър е вкопана в земята.  Тя е вкопана, с наклонен терен, трикорабна, едноабсидна, четирискатна, леко разстлана. Градежът на църквата е от каменна зидария, подът също е каменен, а таваните са дъсчени. Част от иконите са изцяло нови, а всички други са възрожденски, рисувани най-вероятно през 19 век. Майсторите зографи са неизвестни, но личи рисунъка на художници, представители на Самоковската и Тревненската школи. С влизането в нея човек слиза с няколко стъпала и остава впечатлен от майсторското изпълнение. На иконостаса има ценни икони, като една от тях е на Захари Зограф. След построяването й, в една от постройките на двора й, се премества, откритото през 1830 г. в Стоянковата къща, килийно училище.

В църквата били събирани и опазени стари ръкописи, църковнославянски книги и утвари, донесени от Света гора и Божи гроб. В нея се съхранявала и съставената още по време  на турското робство „История" за Делю Войвода. За съжаление тази „История" изчезва по време на борбите за самостоятелна църква.

Построяването на църквата станало със специалното разрешение на султана. По това време Султан Махмуд ІІ, съобразявайки се с клаузите на Одринския мирен договор от 1829г., позволявал възстановяването на стари разрушени християнски храмове. Златограчани били едни от първите, които се възползвапи от това позволение. За да издейства необходимия ферман в Цариград, на два пъти ходил златоградският първенец Димо Караджинов.Той носил подписка от много златоградчани християни и видни българи мохамедани, че е честен човек и верен поданик на султана. Султанът го наградил с отличителен почетен знак и в тази връзка закачили на коляното на потурите му специално звънче, та всеки, който го срещнел да му отдава уважение като почитан от султана човек. Въпреки огромната си амбиция и желание Димо не успял да получи фермана лично, тъй като починал три месеца преди издаването му. Тогава на помощ се притекъл митрополитът на Гюморджина, който изпратил специален човек до столицата да го вземе и донесе. Във фермана освен разрешението за строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове, се съдържали и височайшите пожелания на султана за мирно и братско съжителство на даръдерци от двете верски групи.

Мястото за построяването на храма е определено да бъде върху развалините на друг храм, разрушен от турците около 1722 г., и чието място служило за гробище на християните. Изграждането е съпътствано с много трудности. Денем майсторите градили, нощем фанатизирани османлии разрушавали изграденото. Сродниците на Дима Караджинов, братята Готовци, решили да причакат разрушителите и да ги убият. През нощта двамата братя се скрили пред сегашното училище „Васил Левски". Същата нощ трима души се запътили към строежа. Братята, покрити с бели чаршафи се изпречили пред злосторниците. Единият умира от страх, а другите двама са удушени и хвърлени в  близкия кладенец. Този случай не минал незабелязано. Двамата братя избягали в Гърция, а строежът бил спрян. След доста подкупи е издействано ново разрешение от местната власт и майсторите продължили строежа на храма.

За да се предпазят строителите от камъни, които били хвърляни от минувачите покрай църквата и от съседните къщи и за да се съхранят строителните материали от крадци била построена осмоъгълна ограда, а на 1,5 м от сегашния вход завеса от камък, за да няма пряка видимост към двора на църквата.

За разлика от всички къщи в Златоград, църквата е била покрита с каменни плочи, за да се предпази покрива от хвърляните камъни. Плочите били докарани от Смолянско.

През 1834 година след много усилия храмът е завършен. Наречен е "Успение на Пресвета Богородица". За съжаление до ден днешен не се знае кой е майсторът строител.

Храмът е разделен на три части: олтар, мъжко и женско отделение. Женската част е отделена от мъжката с решетъчна ограда.

Недълго след построяването на храма, за да не се гаврят с гробовете на починалите християни,  се взема решение мъртъвците да се погребват в двора на църквата. Тъй като мястото е малко, костите на починалите се изваждали след 6-7 години и поставяли в обща костница. Тази практика съществува до 1977г., когато е построено общо градско гробище.

Години след построяване на църквата, когато стана възможно биенето на камбаната, е изградена дървена камбанария в северозападната часта на храма, която била съборена от силна вихрушка през 1930г.

Иконостасът е изработен на място и представлява обикновена дървена конструкция без резби и орнаменти. Иконите са създадени през периода 1834 - 1859г. и са донесени главно от Света гора, тъй като през тези години Дъръдере е имало постоянна връзка със Светогорските манастири. Интересно е, че някои от малките икони са по-стари и от самия храм. Те са донесени от параклиси и храмове, съществували преди 1834г.

Неизвестно кога на ламарина са изписани образите на дванайсетте апостола и Вседържителя от художника Влашо от Асеновград.

В двора на църквата има килийно училище, функционирало в периода 1835-1836г.

Според едно предание църквата била построена само за 40 дни и трябвало да отговаря на условието, когато турчин на кон минава покрай църквата да не е по висок от зидовете й.

Църквата „Св. Георги", според надписа от северната фасада е построена през 1871 година и представлява голяма, куполна едноапсидна псевдобазилика с открит притвор на запад.

За нейното съграждане се разказва следното: "Златоградските търговци и занаятчии-гурбетчии често ходели на Узунджовсия панаир. От Узунджово дошли в Златоград трима младежи - Запрян, Ганко и Русен, да учат занаят. Тук се задомили и станали родоначалници на Запряновци, Ганевци и Русеновци. След смъртта на първата си съпруга Запрян се оженил за Петърка хаджи Манолева. На нея се присънил Св. Георги и казал, че трябва да се заеме с изграждането на храм на негово име..."

Започнало усилено строителство. Камъните за ъглите и первазите на прозорците добивал и дялал младеж от с. Хасовица, Смолянско, под надзора на стария майстор Стоян. Каменната кариера била собственост на лош турчин, който забранил да се вадят камъни за черквата. Тогава, уточнява в летописната книга на църквата дългогодишният свещеник Аролски, Св. Георги се присънил и на турчина и го увещавал да не пречи. Турчинът, не само че разрешил да се продължи работата, но когато църквата била построена, дарил едно теле курбан за освещаването й, две оки зехтин за кандилата, три оки восък за свещи...

Църквата е осветена на 23 юли 1872г. от пловдивския митрополит Панарет и дякон Максим, сетнешен пловдивски митрополит.

Първият свещеник на „Свети вмчк Георги Победоносец" е Никола Рачков от Златоград, който служи до 1900г. Сегашната камбанария е построена през 1911 - 1912г.

 Храмовата икона на св. Георги е изписана от образописеца Нестор - представител на Дебърската школа. Той е рисувал и иконите от царския род на иконостаса. Много от иконите са от Света гора и имат ктиторски надпис.  Всички икони са в сравнително добро състояние. Има икони и от Света гора, Трявна, Самоков.

През 1852 година с обществени средства и труд златоградчани построяват Взаимното училище. Тук през 1978 година е разположена музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи". Във възрожденска къща е разположена и музейната сбирка на пощите, телеграфа и телефона. Нейната експозиция също представлява интерес за гостите на Златоград.

Музейни сбирки

Музейната сбирка "Просветното дело в Средните Родопи".

работно време: всеки ден
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/ 25 51, 03071/ 24 18
уеб-сайт: www.zlatograd.bg
ел.поща: zlatograd@unacs.bg

Музейната сбирка е открита в Златоград през 1978 година и е втората по рода си в страната след Априловската гимназия в Габрово. В музея могат да се видят запазени до днес класна, учителска и битова стая на учителя, може да се потопите в просветителския дух и атмосфера на Възраждането.

Разположената тук музейна сбирка разказва за развитие на образованието и видните народни будители - Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Златка Димитрова и други.

Експозицията показва нагледно как учениците се обучавали, използвайки заимноучителния метод: по-големите ученици обучавали по-малките. Децата се учели да четат, пишат, изучавали граматика, история и ботаника. Учебните помагала и учебници се набавяли от пловдивски книжари от печатната база в гр. Солун. В класната стая са представени пясъчници, восъчници, мастилници, карти, сметало и пръчка послушанка. Един от първите учебници в златоградското училище е Неофитовото евангелие издадено през 1859г. В Лондон. Просветителят Ангел Киряков го е използвал тайно от гръцките духовници, за да учи будните златоградски деца да пишат и четат на български език, а не на гръцки.

През 1855г. Ангел Киряков, който е бил един от първите учители в Златоград участва в работата на голямата учителска конференция в Пловдив, на която се решава да се въведе официално преподаване на български език в училищата. Въпреки трудностите златоградските учители решително остоявали българските интереси и очертали пътя на едно наистина светско училище. Такова то станало след 1880г. По времето на Яков Змейкович (1740 - 1813г.). Той е роден в с. Вруток, Скопско, в семейство на български земеделци. В Златоград се установява през 1880г. Идва тук със задачата да укрепва българския национален дух в училището, да засилва влиянието му в културния напредък и обществения живот на златоградчани. Отстранява турския и гръцкия език от преподаването. Въвежда тържествени беседи, започва да се чества 24 май, създадено е слято девическо училище с учителка Злата Димитрова от Одрин. Просветното дело в Златоград е свързано с имената на видните народни будители оставили светла диря в паметта на града - Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Злата Димитрова, София Маркова. Освен просветители тези възрожденци дават всичко от себе си за свободата и пробуждането на родния край.

Част от учителския колектив във Взаимното училище са членове на ВМРО и участници в национално - освободителното движение - Кирчо Малашев, Никола Хаджиангелов, Иван Садръзанов, София Маркова, Илия Хаджидончев и Костадин Александров.

На втория кат(етаж) на чардака се намира т.нар. "миндерлък" - тук е битовия кът във Взаимното училище. Тук учителите са се отморявали, а от чардака са следели за дисциплината на учениците, които в обедната почивка играели на двора. С камбанен звън ги събирали за час. На чардака също така се намират автентични ръчно изработени мебели. В жилището на учителя може да се види възрожденска уредба на стая. Стените са застлани с местни тъкани килими, изработени от козина.

Музейна сбирка на съобщенията

работно време: всеки ден от 9.00 до 17.00
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/24 86       

Тя е единствената в България. Музеят е обявен през 1987 година и се намира под управлението на Български пощи. Експозицията е разположена на 200 кв.м в реставрирана къща в ЕАК, обявена за паметник на културата. Съдържа много богат снимков материал и документи, касаещи историята и поминъка на града от създаването на първата българска поща. Има над 300 музейни единици: марки, стари телефонни и телеграфни апарати, фотоси, морзови апарати, кантари, ръчни пощенски теглилки, ведомост за заплати от 1913 г., пощенски трактове... Включва и документи, богат библиотечен архив, фотоархив. Пощенският музей приема туристически и местни групи, работи и като редовна пощенска станция, която извършва всички видове услуги.

Музейната сбирка към църквата "Св. Атанас" в село Старцево съществува отскоро. Храмът "Свети Атанасий Велики" е открит и осветен през 1998 година от Пловдивския митрополит Арсений. Освен храма църковният ансамбъл включва още магазин, музей и жилище за свещеника на обща площ 250 кв.м. Три икони са дар от НИМ, както и уникалната камбана, принадлежала на Гложенския манастир. Иконостасът е дело на тревненски майстори, а 37-те икони - на софийското семейство Лазаров и Сарова. В музея на християнството са изложени кръст, кандило и икона, намерени при ремонта на джамията в селото през 1916 г. Експонирани са още монети, глинени съдове от тракийския период.

Етнографски музей

работно време: всеки ден от 9.00 до 17.30
за групи: организирано, превод
телефон: 03071/ 41 66, 25 88, 03071/ 25 17
адрес: 4980 Златоград, ул. ''Евгения Пачилова''
уеб-сайт: www.eac-bg.com
ел.поща: eac@eac-bg.com

Историко-етнографската музейна експозиция се намира в една от двете сгради, съставляващи своеобразен архитектурен ансамбъл - от втората половина на ХІХ век, който носи името на някогашните си стопани "Александрови къщи".

Още на входа гостите биват посрещани от облечена в местна традиционна носия служителка. Тя не само съпровожда гостите, но и показва съществените особености на експонатите, свързани с традиционния бит и облекло на златоградчани. Особено интересна е демонстрацията на женските умения при тъкане и домашните занятия за подготовка та на преждата - влачене, предене, пресукване и пр.

В уводната зала са експонирани археологически находки от Златоградския етно-културен ареал. Те са от четири исторически епохи:

1. На траките (първото историческо засвидетелствано население по нашите земи) - от второто хилядолетие преди новата ера до завладяването на тракийските южнодунавски земи през 45г. след н.е. от Римската империя;
2. На Римското владичество - от средата на І век от н.е. до края на ІV век, когато Римската империя се разпада на две части - Западна и Източна (359г.);
3. На Ранна Византия - от края на ІV век до образуването на Българската държава през втората половина на VІІ век.
4. На Българската държава - от създаването и до нейното падане под османско владичество (681-1396г.)

Първата част на следващата зала е посветена двата традиционни поминъка на българите: земеделие и скотовъдство (главно овцевъдство и козевъдство). Представени са:

• сечива за ръчна обработка на почвата, както и образци от основни земеделски култури, отглеждани в Златоградско;
• традиционни оръдия на труда и съдове за млекопреработка, както и предмети, свързани с бита (включително и отдиха) на скотовъдите.

Във втората част на залата се намират традиционни уреди и съдове за първоначално подготвяне на храни (хромел, чутура и подобни). Тук с особено висока стойност е колекцията на традиционно облекло от Златоград и Златоградско. Много силно впечатление правят женските празнични носии, между които се отличава уникалната еднопрестилчена носия - образец на най-стария тип женско облекло.

Вторият етаж на "Александровата къща" се състои от просторен салон, две стаи и кьошк. В салона - в отделни витрини - са подредени характерни за Средните  Родопи накити и обреден реквизит (със съответните местни особености). Естествено преобладават женските украшения (предимно от сребърни сплави).

Единствено тук - в българска музейна сбирка - може да се види традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея. Особено се запомня представителният накит "муска с калеми".

Истинско възхищение предизвиква великолепното умение и вроден художествен усет на българските жени, проявено при изготвянето на обичайния невестин чеиз ("руба").

Представено е и пано от традиционни женски чорапи, чиито комбинирани многоцветни компоненти притежават древна магическа символика.

В първата стая е монтиран отвесен стан за големи постелки и завивки (изработени от вълна и козя козина). Този стан е най-стар като тип в историята на човечеството въобще. И отново трябва да се изтъкне, че подобен музеен експонат няма другаде в България. Той може да се наблюдава на живо само тук.

Във втората стая е пресъздадена традиционна за Златоград обстановка - през втората половина на ХІХ - началото на ХХ век. Със своята многофункционалност тя замества един съвременен апартамент - тя едновременно спалня, кухня, помещение за отглеждане на бебето и работна стая.